Jul 19, 2008, 9:51 PM

4

  Poetry » Love
869 0 4
Денят ми се зарежда с красота
само от една твоя усмивка.
По-различно гледам на света,
струва си – каква щастливка...

Денят ми се зарежда с истина
от слънчевия допир на ръка.
И чувствам се свято пречистена,
бистра и жива както река,
... някъде там край тополите свивам,
светли блещукащи камъни спряла.
В нишка съдбовна крайбрежно извивам.
И над вълните и съм оцеляла.

Денят ми се зарежда с магия
от кестеновото на твоите очи.
Избистрената нежност да открия -
те галят ме с весели, живи лъчи.

Денят ми се зарежда с доброта,
когато усетя дъха ти в косите ми.
Политаме двамата над света,
там, където мечтите са скрити!

29.09.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...