kocekoev (Константин Коев)
33 36
Mar 14, 2010, 11:48 AM

45 

  Poetry » Other
1143 0 5

Годините минават неусетно.

Гимназия  завърших преди миг,

ожених се ужасно мимолетно

и даже не успях да съм войник.

 

Обичах, страдах, влюбвах се, пропадах,

въздигах се и лудо се въртях.

Прекрасно-нежно любовта изстрадах,

накрая на корема си паднах.

 

Не зная вече стар съм или  млад,

но чувствам се на двадесет и пет

и вярвам в чудеса, и съм богат,

и съм наивен, колкото си щеш.

 

Четиридесет и пет години стигат,

но на кого - не знам.

На всяка мога да намигна

и всяка да изям.

 

Душата - огледало на всемира,

душата вечна е и благородна,

душата е безсмъртна - не умира,

тя билка е и нашата отрова.

 

Обичам всички и за прошка моля.

Не лъжа - искрен съм като Смъртта.

И ако трябва някой да заколя,

последната ще бъде ЛЮБОВТА!!!

© Константин Коев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??