45
Годините минават неусетно.
Гимназия завърших преди миг,
ожених се ужасно мимолетно
и даже не успях да съм войник.
Обичах, страдах, влюбвах се, пропадах,
въздигах се и лудо се въртях.
Прекрасно-нежно любовта изстрадах,
накрая на корема си паднах.
Не зная вече стар съм или млад,
но чувствам се на двадесет и пет
и вярвам в чудеса, и съм богат,
и съм наивен, колкото си щеш.
Четиридесет и пет години стигат,
но на кого - не знам.
На всяка мога да намигна
и всяка да изям.
Душата - огледало на всемира,
душата вечна е и благородна,
душата е безсмъртна - не умира,
тя билка е и нашата отрова.
Обичам всички и за прошка моля.
Не лъжа - искрен съм като Смъртта.
И ако трябва някой да заколя,
последната ще бъде ЛЮБОВТА!!!
© Константин Коев All rights reserved.
