45 градуса
Там, където затворен и кръгъл,
сред мъглявите думи и намеци,
е неясният полюсен ъгъл -
съществото ти, профил на самеца;
там, където си цепка в клепача
на змиорка, проблясваща хлъзгаво,
йезуитски намерила начин,
да се прави на ято от гълъби...
Там, съм вкопчена за циферблата,
на различни от моя часовници,
концентрична, летя полегато,
в звездни карти и чужди съновници.
Там, не казвай и дума за болка,
пред вратата ми уж изоставена!
(Днес в килера на думите колко
струва „чакане", пред „заминаване"?)
Там сме. Дето сега ще изгоня,
вън, до твоята - моята болка.
Нека двете, без нас, блъскат брони,
с тебе щом сме си чужди дотолкова.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
