***
Мъждука слабо
лъчът от лъжи ранен.
Горят истини.
Парят въпроси,
глухо болката струи.
Сърцето стене.
Тупти тревожно
в нощта едно сърце.
Надежда тлее.
© Мартина All rights reserved.
Мъждука слабо
лъчът от лъжи ранен.
Горят истини.
Парят въпроси,
глухо болката струи.
Сърцето стене.
Тупти тревожно
в нощта едно сърце.
Надежда тлее.
© Мартина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...