Apr 29, 2012, 12:35 AM

***

  Poetry » Love
799 0 0

Обичам те, а ти не ме обичаш!

Не знам защо и за какво,

но забрави да изричаш

нежни думи в нашето легло.

 

Протягам се да те прегърна -

ръце да стопля в твоите ръце,

но няма кой да ми отвърне -

бездушно е отсрещното сърце.

 

А да погаля искам само

със нежна ласка твоята коса,

но удря се ръката ми във рамо...

защо обърнал си ми гръб сега?

 

Изричам тихо колко те желая

и как ми липсваш всяка нощ,

но за това душата ти нехае...

безчувствието реже като с нож.

 

Гори душата, тялото копнее,

сърцето ми мечтае за любов,

но пожарът тихо ще изтлее

без пламъка на огън нов!

 

17.11.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стрелчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...