Отново сядам да ти пиша,

но може би е късно вече!

Във тебе още любовта ми диша,

а ти си толкова далече!

С надежда чакам всеки звън

и болката злобно пулсира.

Аз още те чакам, а съмва навън

и сълзи в очите напират.

Дълбоко в сърцето ми пари

незнайно, ужасно съмнение:

След толкова бурни пожари,

дали пак си мислиш за мене?

И още хиляди въпроси

без отговор отекват във нощта,

но само утро слънцето ми носи,

а другаде дарява радостта!