Jan 5, 2010, 10:16 PM

* * *

  Poetry » Love
710 0 9

 * * *

Видя ли ме?

Позна ли ме?

 

В слънчевия лъч,

който те огря...

В топлия дъжд,

който вън запя...

В полъха на вятъра,

донесъл прохлада...

В звездния блясък -

за очите наслада...

В милувката нежна

и целувката снежна...

В  пеперудения полъх

от размахано крило...

Отново ще се питаш

кога е туй било..

 

Знам, че ме видя,

но пак не ме позна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...