Нощта отново идва да ме вземе,
спокойствието литва, като дим
и пак треперя, като пред летене.
Добре дошла, седни да помълчим.
Нощта отново с пръстите си черни,
разбърква мойте мисли и коси.
Добре дошла, красавице, неверна,
съня ми взе, мечтите ми не си.
Нощта отново сяда до леглото,
очите ù са звездни небеса,
целувките ù - бръчки по челото,
сребристи нишки в моята коса.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
