***
Мисля, че времето дойде да пиша
красиви думи аз за моята любов...
Обичах те, но ти не го разбра...
със цялата си страст на младата душа!
Дори да ме сънуваш, ти разбрал си,
че може би не е достатъчно това,
а трябва всичко друго да забравиш
и само с мен да бъдеш на света.
Дали си спомняш ти за мен... не зная...
и мислиш ли от толкова далеч
за мен, за моята любов към тебе,
за щастието ни, обгърнато с тъга...
А може би отчаян си и мислиш,
че аз не те желая веч
и съм открила нова обич,
по-близка и реална...
По-чисто ми се струва невъзможно да обичам,
за сила по-голяма не мечтая,
сърцето си оставих в твоите ръце
и не желая пак да си го върна.
Аз винаги за тебе ще запазя
частица топла, във гърдите ми туптяща
и мъничка звезда във моите очи
от щастието ни нищожно късче...
Дали до теб ще стигнат тези редове
или единствен Бог ще ги чете във мрака
и после тихо ще ги шепне в твоето сърце,
без никой друг да разбере?
Дали прекъсната е нишката, която
ни свързваше с най-искрена любов,
или завинаги ще продължава да се рее
в пространството... невидима, със страст?
Очите ти желая да целуна
поне за сбогом пак, любими мой,
но може би тогава ще остана
завинаги до твоето сърце,
ако за мене то тупти с любов...
© Гергина Петкова All rights reserved.
