До теб няма път - само кално тресавище,
в което погребах сърцето си.
До теб няма път - само плаващи пясъци,
в които потъват сълзите ми.
До теб няма път - бездна черна попива
всяко чувство, към тебе насочено.
До теб няма път - само мъртва пустиня
горИ всяка клетва, за обич изречена.
До теб няма път - само езеро мътно,
в което се давят дори монахините,
дошли да спасяват душата ти.
© Калина Игнатова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
