И нямам, нямам път към тебе.
А беше до забравяне отдавна.
Дъждовен. Глух и непотребен.
Април гризе. Април е рана.
Години тъжни. Минаха без глас,
а може би не бяха тъжни само.
Смълчани пътищата между нас...
А можех и да те наричам "мамо".
Ако те има в мрачния, дъждовен ден,
излез навън и виж за миг земята.
Там някъде, стаявана сълза от мен,
ще ти изплаче съпричастно вятърът.