31.10.2010 г., 23:53 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
606 0 9

И нямам, нямам път към тебе.

А беше до забравяне отдавна.

Дъждовен. Глух и непотребен.

Април гризе. Април е рана.

 

Години тъжни. Минаха без глас,

а може би не бяха тъжни само.

Смълчани пътищата между нас...

А можех и да те наричам "мамо".

 

Ако те има в мрачния, дъждовен ден,

излез навън и виж за миг земята.

Там някъде, стаявана сълза от мен,

ще ти изплаче съпричастно вятърът.

© Емилия Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??