* * *
И нямам, нямам път към тебе.
А беше до забравяне отдавна.
Дъждовен. Глух и непотребен.
Април гризе. Април е рана.
Години тъжни. Минаха без глас,
а може би не бяха тъжни само.
Смълчани пътищата между нас...
А можех и да те наричам "мамо".
Ако те има в мрачния, дъждовен ден,
излез навън и виж за миг земята.
Там някъде, стаявана сълза от мен,
ще ти изплаче съпричастно вятърът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
