***
ВОДАТА Е ЗЕЛЕНА КАТО ПОГЛЕД,
от който трябва да се върна.
Сега вярвам, че реките си отиват,
че след тях остават камъчета -
да препъват мислите.
Как боли от тишината.
Водораслите навярно сменят дъното.
© Вероника Митева All rights reserved.
ВОДАТА Е ЗЕЛЕНА КАТО ПОГЛЕД,
от който трябва да се върна.
Сега вярвам, че реките си отиват,
че след тях остават камъчета -
да препъват мислите.
Как боли от тишината.
Водораслите навярно сменят дъното.
© Вероника Митева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...