***
Издигнах аз стена предпазна,
но само с поглед ти я разруши.
Сега съм беззащитна и нещастна.
Не знам обичаш ли ме ти?
Каква е тази дива радост,
когато видя те - не знам,
но тръпне ми сърцето в сладост
и иска с теб да бъде там.
И плаша се.
Не знам какво ще стане
и всичко как ще продължи.
Но мисля си да спрем до тук,
за да не стане късно и за двама ни!
`09
© Маргарита Атанасова All rights reserved.