Бабо Мравке не плачи
Във горичка под еличка
Баба Мравка е самичка.
Час - по час реди сълзичка,
а пък толкоз е добричка.
Тя е вече много стара
има болки във краката.
Думи трудно изговаря,
вечер мъчи я главата.
Цяло лято болна беше
от коремче и сърце.
До елата все лежеше,
не събра дори зрънце.
Идва бяла, дълга зима,
кой от глад, ще я спаси.
До елата си любима
тя реди, реди сълзи.
Бабо Мравке, не плачи!
Ставай, гости посрещни!
Виж, децата са дошли,
носят шарени торби.
Топли питки, козунак,
житце златно, качамак.
Бабо Мравке, не плачи!
Скъпи гости посрещни!
© Хари Спасов All rights reserved.
