Денят си тръгва като облак сив –
намръщен и до болка прозаичен.
Нощта е блудница с маслинени коси
и ти танцуваш с нея в транс епичен.
А аз протягам пак към теб ръце,
поела между пъкала и рая.
Жена без име, спомен без лице,
която с нежност тиха те омая.
Повикай ме по име. Ще летя.
Там някъде, до лунната пътека
ще ме откриеш. Аз съм твоят грях,
последна обич, пристан и утеха…
Таня Симеонова
© Таня Симеонова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
