Счупена бутилка се усуква
във въжето на поредната стена.
На килима легнали са трима
с погледи към ниското за техните мечти небе.
Бяга през полето призракът на скитник,
оголял в света на вечната заблуда.
Забравете мрака във сърцето,
зад ръба на времето прелива
пясъкът на истина, лъжа.
© Илия Иванов All rights reserved.
(Макар и малко в сюррр-а да отива!)
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
