Помниш ли как се къпех в очите ти.
Като есенни листа се отронват годините.
Само вятърът от време на време
ми нашепва името ти.
Потъваме в забрава.
А някога изгаряхме един за друг.
Сега само пепелта е останала в студената земя.
Мечтите ни се разтвориха във въздуха.
Отнесе ги северното течение.
Потъваме в забрава,
но пък е по-безопасно.
Останаха само,
Красивите
Спомени.
© Ивелина Павлова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
