Помниш ли как се къпех в очите ти.
Като есенни листа се отронват годините.
Само вятърът от време на време
ми нашепва името ти.
Потъваме в забрава.
А някога изгаряхме един за друг.
Сега само пепелта е останала в студената земя.
Мечтите ни се разтвориха във въздуха.
Отнесе ги северното течение.
Потъваме в забрава,
но пък е по-безопасно.
Останаха само,
Красивите
Спомени.
© Ивелина Павлова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
