Jan 20, 2010, 1:05 PM

* * *

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Червените резки по кожата ти

още личат

от онази нощ,

в която бях себе си.

Кожата под ноктите

напомня момента

и телата, сгърчени под натиска

на чувствата.

Любовта ти,

отчаяна и всепоглъщаща,

лекува незаличимите

рани на душата ми...

Един е Бог

и аз го питам -

струва ли си да съм грешна

за обятията ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...