А бирата ми Господ ще плати
А БИРАТА МИ ГОСПОД ЩЕ ПЛАТИ
... щом влезе бавната Жена, аз си поръчах трета бира,
тя беше снопче светлина из кръчмата накрай Всемира,
авлига в ръж, сърна в треви, походка на среднощна пума,
към мене, казах си, върви! – и в миг изгубих ум и дума,
красива – бавен слънчев лъч по изгрев сред ятата птици,
тя веселата мъжка глъч отметна с вейнати косици! –
забравих кой съм, за какво изобщо на света дошъл съм,
и – треснато от гръм дърво, над бирата си взех да хълцам,
бях гроги, в нокаут, шах и мат! – и тихо казах си: – Егати! –
видение от други свят ли някой щедро ми изпрати,
Тя ме привика с поглед мил – и ме отмъкна из Всемира.
Дано и Господ е платил? – за моята последна бира.
© Валери Станков All rights reserved.
