Jan 21, 2015, 7:55 AM

А исках само...

  Poetry
562 0 0

А исках само капка да дадеш...
от цялата любов, която ти отдадох,
да бъда за сърцето ти копнеж,
да ставам всеки път, когато падам.


В спомена раняваш ме до днес...
душата ми превърна ти във бездна,
загубих и последната си чест,
вътре простичко не съм железен.


А исках само капка да дадеш...
от цялата любов, която аз ти дадох...
и болката завинаги да спреш,
че потеглил съм неистово към Ада!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...