"А изкуството е тревога",
хубаво казал го е поетът.
Колко ли безсънни нощи изнемога
вещае все заветът?
Пулсират с уморени очи
още нереализирани творчески
мечти. Стеле се зад всяка свенлива
нота - апология на чувствата с охота.
Тръпне душата в тревога,
тръпне и в очакване през
всяка нейна експресия
да прозира послание.
© Любослава All rights reserved.
Поздравления, мила 
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
