"А изкуството е тревога",
хубаво казал го е поетът.
Колко ли безсънни нощи изнемога
вещае все заветът?
Пулсират с уморени очи
още нереализирани творчески
мечти. Стеле се зад всяка свенлива
нота - апология на чувствата с охота.
Тръпне душата в тревога,
тръпне и в очакване през
всяка нейна експресия
да прозира послание.
© Любослава All rights reserved.
Поздравления, мила 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
