А как не си отива лятото.
Не си отива -
развява пъстри рокли
по тротоарите на малкото градче,
потъва в момичешките смехове,
на криеница с вятъра играе
за малко в кестените прецъфтели,
луната спуска му въже,
нагоре към звездите се катери...
Не си отива лятото,
о, не, и има още, още -
любов и смях, и малко жал,
и мъничко тъга -
ще дойде есента,
но не сега, о, не сега...
© Мая Тинчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
