... А лятото - така и не дойде
... А лятото - така и не дойде.
Три месеца - валеше, и валеше...
Продъни се от дъжд това небе!
Реката - мътно придошла течеше.
Пернатите във близката гора -
уплашени, и мокри - се смълчаха...
А вишната - така и не узря...
Листата й - без време пожълтяха.
И само вечер лепкава мъгла
разстилаше се ниско над блатата...
Реката свойте брегове заля.
Небето ни изпращаше проклятие!
Дали не е библейския потоп?
Дали не го заслужихме... с делата.
Дали не иска да измие Бог -
с вода дъждовна - злото от земята?
Смили се, Боже! Няма го и Ной -
да ни скове спасителния Кораб...
Спри, Господи! - небесния порой.
Смили се! Заради добрите хора...
Все още се намират - тук, и там...
По-редки и от лястовици бели!
Заложници на светския капан -
те още помнят Твоите повели:
На слабия - ръка да подадем.
С любов, и благост - да надвием злия!
От своя хляб - на гладен да дадем...
И милост във сърцата си да крием.
Заради тях - и злите пожали!
Нали не искаш никой да погине?
А всинца - до един! - да се спасим.
За Твоя слава. И във Твое име.
Така се молех... А валеше дъжд!
И гълъб пуснах... И не се завърна!
... И, само Господ - в цъфналата ръж
ме срещна снощи... Но не ме прегърна!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
