...а любовта? Обича смелите...
Такова ми е - споделено
и жал ми е за неразбралите,
че има пламъче стаено
и в бурите ни, и в скандалите.
Устата съм - поне за трима,
гърмя, трещя, вилнея - с халите.
И мъркам в женствените рими
и майка съм, която гали те.
Душата ми, когато скита,
там сред звездите, засиялите,
дали ме чакаш все се пита
и милваш думите, заспалите?
Не ми носи насила цвете,
уж женски ден...За неживелите,
с букет измиват си ръцете,
а любовта? Обича смелите...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
