А сега накъде

Ледът се счупи –

   потънах,

      измъкнах се.

Брегът бе хлъзгав –

   паднах,

      ударих се.

А СЕГА НАКЪДЕ?

Тръгнах нагоре – видях светлинка.

Вятър задуха,

   дъжд заваля.

Клони ме шибаха,

   изподраха лицето ми.

В кръг се въртях...

   в кръг се въртях...

Изгубих се!

А СЕГА НАКЪДЕ?  

Скрих се уплашен в една пещера.

Вонящи зъби се впиха в плътта.

Ревнах от болка,

   побягнах навън...

      падах,

         търкалях се...

Стигнах отново брега.

А СЕГА НАКЪДЕ?

Дъждът бе спрял, ледът се топеше.

Топла кръв по краката се стичаше.

Погледнах назад –

видях кървава диря,

   а по нея с оголени зъби

      към мене да тича...

А СЕГА НАКЪДЕ? А СЕГА НАКЪДЕ? 

Докога ще я караме все така?

Вдигнах глава –

една малка звезда, като родна сестрица,

ми помаха с ръка и разтвори обятия.

Литнах към нея.

Съдба!