А ти не се затваряй като тръгна,
не удавяй в сълзи бляскави очи,
не допускай във душата да се стъмни,
за болката вратите заключи.
Не се оставяй на тъгата да те скърши,
усмихни се на живота както само ти умееш,
аз знам, със вечни спомени ще ме прегръщаш,
ще ме запазиш в себе си, дорде изтлееш.
И дори в сърцето ти товар огромен,
спомена от мен да носи,
недей, глава към черната не свеждай,
не стъпвай във жаравата от мъка боса. ...