А уж съм силен
Изпитах страх. А уж съм силен.
когато чух гласа ти – нещо в мен се преобърна.
Говори ми… Дори и да си тъжна.
Следя извивките му- да.
Усмихвам се, когато се усмихваш
и плача с теб, когато плачеш ти.
Прости ми… Себе си не мога да позная.
А и на какво това прилича?!
Силен съм. А пак усетих страх.
И трябваше, макар, да си призная.
А знаеш ли как очаквах целувката, която обеща?
Дали с дима на догарящата ми цигара
ще се слеят чувствата ни?
Нищо, че сме разделени.
И аз във него ще рисувам устните ти,
Ще ги докосвам – до изгаряне.
© Николай Стойчев All rights reserved.
