... а взел си обич, даже да горчи!
... а взел си обич, даже да горчи!
Какво ли още има да узнаеш -
раздала съм се цяла до безкрай,
но все по нещичко припламва и се мая -
искрица блясва, палейки пожар.
Дори да мислиш всичко, че си казал
и себе си да чувстваш овехтял,
отново бликва откъде и как, не зная -
поточе бистро с изворна вода.
В очите ми преливат тънки струи
и пълни шепи пръскат и росят...
поливат и подгизват пак дъха ми
и никой, нищо пак не е видял.
Защо пък нужно е да ти е ясно
какво те мокри, грее и суши,
за да усещаш миговете страстни
и да се сбъдват твоите мечти?!
Дори е лесно, простичко е даже,
макар по-често да боли.
Но не защото себе си раздал си,
а взел си обич, даже да горчи.
© Камелия All rights reserved.
