* * *
Посърна
лунният път от
разпръснати разпятия.
Попи
ръждясали пирони,
вяра.
Разкаляна,
пътеката
събира остатъци от
късове надежда.
Звездите се усмихват
жалостно.
Невидима сълза
прогледна в
утрото.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Comments
Comments
-
Наско,ако надеждата е на късове,нека са ОГРОМНИ !За по-дълго ли си този път...?Поздрав!
-
-
Тъжно, въздействащо, стойностно! Честита Коледа и не преставай да вярваш в чудесата! -
-
Важното е да има надежда...макар и малък къс от нея стига, за да се чувстваме живи!
Editor's choice
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
