Часът е два. Не ми се спи...
Налазен съм от милиони спомени...
А, казах уж на другите, че мъртви са,
и убеждавах смело, че отдавна са заровени...
Мисли отровени, и сърцебиене...
Главата ми тежи подпряна в двете длани, погледа блуждае...
Душата, когато е на влюбен,
от огледало се нуждае...
И болката дълбае...
От пламъка неугасим с годините, превърнах се във черна яма...
Това кой с кого е, и къде, какво...
Не ме интересува просто... Сякаш е излишна драма! ...