Когато отразят се слънчеви лъчи последни
по фасадата на къща с напукана мазилка...
Когато приютят се на вятъра ръцете ледни
по тротоара в разпръснатия прах в пушилка...
И когато настъпва здрач по улиците тихи,
унасящи се в последната си делнична прозявка...
И когато сенки и коварни стъпки плахо
се подават иззад облак от призрачна прищявка...
Тогава царството на сенките настъпва!
И става тъмно, тъмно, тъмно...
Преминава във зловещо...
Тишината е гробовна... ...