Адът е за двама
Чаках те насред нищото под песните
на отдавна смиреното небе,
облечена в стари дрехи
от изминали животи,
тебе чаках, уморена
от рисувани чувства
и маскирани герои.
Чаках те под тъмнината
на отдавна угасналите звезди
сама, единствено придружена
със своята притихнала душа.
Тебе да те вкуся
и в ръцете ти топли
душата си ще настаня,
врата ти с устни ще подпиша
и цветя ще ти подаря.
По вълните на сърцето ти
ще се гмурна и себе си ще
отпечатам на дъното.
Един-единствен миг любов
ми е нужен да го изживея
и да кажа, че достойно
съм живяла и умряла.
За онази туптяща любов,
която кара птиците да пеят
и минзухарите да растат,
душата си на дявола ще подаря
само и единствено
в ада пак да бъдем
двама.
© M.M All rights reserved.
