Шепот
Ако бие в очите тревогата –
ако силите бавно напускат те,
ако няма искра след тегобите,
ако лед е душата, изкуствен си.
Ако твоите длани треперещи
са избрани от някого в тъмното,
ще ги хванеш и мир ще намериш,
изкачила дилеми – от стръмните.
Ако всяка любов се повтаряше,
този свят ще замине на кино.
За какво до ядро ни изгаряше
нас страстта, разпиляна след вино?
Ако нямам очи за очите ти –
ще съм пътник в живота на бедните.
Ще последвам звука на следите ти...
Те навярно ще бъдат последните...
© Димитър Драганов All rights reserved.
