АКО
По дългия път на живота те срещнах,
станах твоя верен арестант.
Ти си моята вечерница - звездица вечна.
Даде ми любов и талант.
От теб не мога да избягам.
Завързан съм с любовно въже.
Слънце мое и моя тъмница.
Не посягай на други мъже...
Гордо крача в карето арестантско.
И мразя думичката свобода.
Зад мен оставам жени, пари, шампанско.
Ако лъжа, очите ще си избода...
© Мимо Николов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
