Ако знаеш, че утре ще ме няма,
какво би ми казал,
какво би направил?
Ако знаеш, че си отивам завинаги,
би ли ме прегърнал,
би ли ме обичал?
Ако това е последният ми миг тук,
ще държиш ли ръката ми,
ще докоснеш ли косите ми?
Ако се събудиш и мен ме няма,
ще страдаш ли,
ще те боли ли?
Ако се обърнеш и аз си отида,
би ли ме последвал,
би ли ме върнал?
Ако някога изчезна от твоя свят,
дали ще оставя спомен,
дали ще ме потърсиш?
© Валерия All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
