Ако имах очите ти
и можех да гледам през тях,
щях да следвам мечтите си
макар и да сторя грях.
Ако имах твоето сърце
и можех с него да тичам,
щях да съм лек като перце
и лудо щях да обичам.
Ако твоите устни имах само
и можех с тях да се смея,
нямаше да търся чуждо рамо,
а със себе си щях да се гордея.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
