Ако имах очите ти
и можех да гледам през тях,
щях да следвам мечтите си
макар и да сторя грях.
Ако имах твоето сърце
и можех с него да тичам,
щях да съм лек като перце
и лудо щях да обичам.
Ако твоите устни имах само
и можех с тях да се смея,
нямаше да търся чуждо рамо,
а със себе си щях да се гордея.
© Явор Перфанов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
