Ако миг дори...

Poetry » Love

1.1K 0 16

Ако миг дори не мога да заплача,

то очите ми - реки пресъхнали -

ще се взират отчаяно в здрача,

в силуети и сенки настръхнали...

Ако миг дори не мога да мечтая,

то душата ми - амфора празна -

ще се свива самотна в Безкрая,

безнадеждно, жестоко наказана...

Ако миг дори не мога да обичам,

за какво са ми другите мигове?

Ще живея съвсем символично,

докато Старицата с Косата пристигне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Melany71 (Светла)

Важни са само миговете на обичане!Хареса ми!

2011-04-01T11:03:11+03:00
radenko (Радко Стоянов)

Поздрав за прекрасните мигове.
Пожелавам ти ги от сърце!

2011-03-31T18:15:29+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Чудничко!Поздрав!

2011-03-31T16:56:11+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Низ от мигове прави верига
и подрънква със нея животът
от началото стръмно, през билото
до оврага притихнал самотно...

2011-03-31T00:01:23+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Чудно! Поздрав!

2011-03-30T23:13:04+03:00