Ако можех да създам мъжа,
който мене да обича страстно,
да ме желае нощ и ден
и с чуствата си той да е наясно.
Ако можех да го сътворя,
красив и нежен, мил и силен,
истински да бе за мен,
и в любовта към мен да е безсилен.
Ако можеше да ме усеща
като част от неговото тяло
и струна нежна в мене да докосва
и да сънувам с него в бяло.
Ако можех... бих го сътворила,
бих се борила за него,
бих стените разрушила,
бих убила даже свойто его!
© Райна Боянова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
