Ако наричам те сълза

Ако днес и утре
и дните след това,
Ако наричам те сълза...
Ако в хиляди прегръдки,
догаряла си тихо,
ако в грехове бродила си нощем,
ако дните превърнала си в нощи...
Ако е така, аз защо ли те обичам?

Избор не е, може би е слабост.
Поне дава ли ти сила
тая моя необятност?
Не е избор и магия,
просто грешната преценка,
че отдава ти се да обичаш.

Ако аз наричам те сълза,
ти как ли ме наричаш?
Прахосах вече своите сълзи,
остана ми една последна...
И това си ти!