Jan 19, 2017, 4:28 PM

... ако не искаш слабостта на сърцето ми... 

  Poetry
1529 5 18

... ако не искаш слабостта на сърцето ми, то вземи силата на главата ми...

 

Нямам комин, край който въздишки да кътам,

ни дума-страстница в среднощния огън да лумне.

Но знам, че ме чакаш по бялото тайнство на пътя,

безсънен и сам в тая нощ и хаплива, и чумава...

 

Нямам сукно връз тебе с усмивка да метна,

ни шарена китка във облак-хоро да я скрия.

И дълго да давиш душата си, мой самин клетнико,

че има сукна – и ги гледаш, и вино забравяш да пиеш.

 

Но имам на билото впитите нокти орлови,

и по скалите следи от змеици и ручеи.

И във сърцето тежи – не пендар, а олово,

и нозете ми спъва да хукна по пасища тучни.

 

Имам още: На пясъка силата крехка,

дето сбира в ронливата своя себичност скалата.

И ако чуеш в гората куршум, после екот,

знай, че най-хищната обич е взела главата ми.

 

 

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Защо ти е Душата ми преситена,
    на болки и на радости в зародиш,
    на входа и Добро се плаща - мито,
    ако ли нямаш -
    трябва да си ходиш...!
  • Нито сърцето
    нито главата
    на мене ми трябва
    Душата!
  • Много хубаво стихо, Таня. Удоволствие е!
  • !!!
  • Ако нямаш сукно, купи една голяма шарена черга - и да е мека..., изключително много темперамент си изляла...!!!
    "Но имам на билото впитите нокти орлови,
    и по скалите следи от змеици и ручеи.
    И във сърцето тежи – не пендар, а олово,
    и нозете ми спъва да хукна по пасища тучни."
  • Наричаш думи за саморазстрел от любов.
    Я, веднага бягай за бронята!
    Не може да те сбърка човек!
  • Чета те вече за кой път, Танечка... Така като те гледам, май скоро няма да угаснеш. Като непредвидим вулкан си - дремеш, дремеш, току избухнеш с някой възпламеняващ стих, та да не знае човек що да ти рече. Поздрави, Омайнице!!
  • Чудно...
  • Слабостта на сърцето или силата на главата... Бих дала и взела и двете... Всичко или нищо... Сърдечни поздрави!
  • "Имам още: На пясъка силата крехка,
    дето сбира в ронливата своя себичност скалата.
    И ако чуеш в гората куршум, после екот,
    знай, че най-хищната обич е взела главата ми."
    Уникален стих с прекрасен финал! Поздравления!
  • Един ден да те оставя без надзор и гледай какви ги вършиш Кога успя...
    Отнесе ми главата тая хубост.
    Голяяямо браво от мен :*
  • Харесах!
  • Браво! Финалът особено ме впечатли. Поздравления!
  • Ехааа! Разлюля ме този куршумен екот! Такава е, Танюшо обичта - хищница!
  • Диамант блести тук,оценявам сърдечно!!!
  • Уникална си...
  • Благодаря, Мая.
  • прекрасно написано!
Random works
: ??:??