Oct 5, 2008, 5:05 PM

Ако някога

  Poetry » Civic
771 0 6
Ако някога споменът открехне
на минало свидно завесата
и пред погледа ти смутен открие
печалния блясък на щастие,
дали в сърцето ти хладно ще трепнат
заглъхнали струни на забравата
и шеметни вихри пак запалят
на угаснали чувства жаравата.

Или с въздишка лека ще махнеш
полъха странен на спомена
и в душата си волна пак ще свиеш
самотно гнездо на забравата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...