АКО НЯКОГА, АКО НЯКЪДЕ...
АКО НЯКОГА, АКО НЯКЪДЕ...
Ако ме срещнеш някъде, не отминавай.
Поне за мъничко, за мъничко поспри.
Ако ме видиш, погледа от мен не сваляй
и да е трудно, и да те боли дори.
Не се събуждай, ако дойда във съня ти!
Не го пъди от твоите очи, поне за миг,
защото аз ще идвам в него много пъти,
без шум, без говор и без вик.
Ако случайно в спомени ме срещнеш,
и в тях чаровен съм, добър и мил,
не смятай, че за мене мислиш грешно,
защото и такъв понякога съм бил.
А ако някой ден, сърцето ми от мъка го боли
и то на прага ти почука неуверено,
кажи ми ти, тогаз – но искрено – дали
ще го приемеш, да не е изгубено?
1977-2006 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
