Ако някой ми влезе в обувките и поеме по пътя напред,

ще приеме спокойно милувките и творбите на светъл поет.

Ще поплаче за някои загуби и ще скита в пустиня самин,

ще се губи в тъгата си пагубно и ще бъде душевно раним.
 

Ще изгледа жените обичани като чайка на морския бряг.

Ще премисли вековното тичане. За какво му е целият бяг?

Ще прости за обиди нанесени и спокоен напред ще върви

по пътеки, от буря отнесени, към красиво блестящи мечти.
 

Ще мълчи пред смеха на дечицата, ще се радва на изгрева нов.

Ще погледа небето на птиците. Ще живее с човешка Любов.

Ще обича грижовно любимата, ще прегърне жената с очи.

Те ще станат все някога тримата. От небето копнеж ще вали.
 

Ще отгледат дечицата милички и децата ще имат деца.

Ще изтлеят последните силички на живели достойно сърца.

След смъртта са цинични преструвките и излишен е всеки букет!

Да си носим достойно обувките и да пеем по пътя напред!