Ако ще е тринайсет!
Гледам днес, че поети
подредиха куплети -
то е ясно и знай се -
все за петък, тринайсти!
Скърцат призрачни стъпки,
тръпнат музите в тръпки -
знаят - дойде ли Яга,
римата ще избяга!
Черна сянка ще слезе
над строените строфи
и там, вместо поезия,
ще поникнат...картофи?
Злобни бурени бързо
ще увият стъблата
в поетичният бързей,
ще му вземат душата.
Като стари критици
над изящните думи
грачат дяволски птици
и ги правят на мумии,
от които живецът
до въздишка отплува.
А поетите клети
самовили сънуват -
как им сричат творбите,
край среднощни огньове
и очакват петлите
тоз кошмар да прогонят.
И, кръстосали палци,
ровят в мисли рогати -
ако ще е тринайсет,
нека да е заплата!
© Христина Мачикян All rights reserved.
