Ако ще ставаш нестинар на женската душа...
Би ли преминал с мен през Адските полета?
И бос, и гол ще стъпиш ли във алената жар?
На вятъра жесток ти би ли се оставил,
и ще гасиш ли до припадък негасена вар?
Готов ли си през времето назад ти да се върнеш,
по стъпките въздигащи безумците от пепелта
и всеки вик от грях забравен да превърнеш,
в извисеност от падението на плътта?
Готов ли си, когато бурята от мъка,
избухне като Апокалиптичен взрив,
да ме обвиеш тихо с две ръце - безлика,
да изтърпиш и ме въздигнеш в този срив?!
Ще бъдеш ли готов да не забравиш,
че си човек, и Ева-та до теб косите е разплела,
с омайни звуци твоята любов в душа си е приела…
И яростта си, би ли претопил? А смелост, имаш ли да не удариш?!
Готов ли си? Дали си моят мъж? Огледай се в очите!
Не бързай, нестинарю! Помисли! Политай!
Или сниши се, забрави и подмини...
Такава обич трябва на жената,
готова и за Дявола да се сгоди,
но той да може да я изтърпи
и ден отровен да настъпи, да я обича
със страстта си, дори и в плач да я съблича!
© И.К. All rights reserved.
