Jul 21, 2013, 7:33 PM

Ако си тръгнеш някога от мен

  Poetry » Love
3.1K 2 7

Ако си тръгнеш някога от мен,

небето, натежало, ще заплаче,

светът ще се отдръпне уморен,

денят ми тъжно ще прегърне здрача...

 

Звездите - натрошено кубче лед -

в прозореца студено ще надничат...

Дописвайки последния куплет,

ще се залъгвам, че не те обичам...

 

Останала самотна, гордостта

на безразлична с мен ще се преструва...

До точица смалена любовта,

проклинайки те, пак ще те сънува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...