Не ме издигай на пиедестал!
Високото ме плаши до припадък.
Аз съм вятърна. Ухая на скандал
и животът ми далеч не е порядък.
Безвкусна съм, ала понякога горча
и мога да се вмъкна във съня ти.
Не съм от кротките. Родена съм в дъжда
и нищо чудно да объркам мисълта ти.
Дамянов казал е: „Далеч ме дръж!“,
че близкото по мъничко убива.
Но ако ти стиска, пробвай да си мъж,
ако ли не, тогава си отивай!
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
