Ако утре не дойде
Ако утре случайно не дойде,
ако зората деня не събуди,
как ще кажа обичам
на твоите очи - изумруди?
Ако утре остане си вчера,
ако времето спре и заспи,
как ще кажа без време -
единствено моя си ти!
Как ще дишам без слънце,
мрак да ме дави в тъга,
твоите устни да диря
в капки любовна мъгла?
Светът дори да се пръсне,
да се сцепи в душата на две,
аз и ти, знам, ще се търсим
във сияйното звездно небе.
Ти ще светиш, облечена в бяло,
аз - във нощния синкав нюанс,
ще блестиш в щастие цяла,
щом се впуснем в шеметен валс.
Ако утре случайно не дойде,
ако на вчера е паднало в плен,
аз по теб пак ще съм луднал,
а ти ще си грейнала в мен!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
