Jun 2, 2006, 11:29 AM

Акростих за Ботев

  Poetry
1.1K 0 5
Бе той за свобода и смърт роден.
Отец му бе не попът, а народът.
Той беше твърдо устремен
Единствено към родната свобода!
...........................
В сърцата ни живее прероден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво за стиха Маргарита
    отлично давам за идеята
    той е личност честита
    един герой от историята.
    Върнуващо е, родолюбка ...

    От мен поздрав и усмивка
  • акростихът не бива да се съдържа в заглавието, умнице!
    Браво!
  • Щом буките в гората зашумят,
    послушай там легендите за Ботев!
    В листака песните му още шумулят:
    "Народа ми,ще е свободен".
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Мойсей! Радвам се, че някой е оценил стихотворението. Благодаря ти много и за стихчето. Много мило от твоя страна.
    Радвам се, че си ме разбрал.
  • Изказваш точна, ясна мисъл-
    в сърцата ни е прероден:
    с дълбок и актуален смисъл,
    за всеки българин - свещен.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...